Евелина Кръстева
Доктор по Музикознание и музикално изкуство, създател на Образователен център „Колелото на Ева“, директор и собственик на Езиков център Дива, учител в ЧСУ „Рьорих“ и ръководител на Вокално студио „Рьорих“
„Казват, че за културата на един народ най-добре се съди по начина, по който той се отнася към своите покойници. Нашите мъртви. Ние ги споменаваме, боготворим, понякога и проклинаме. Те са част от нашия живот. Не само от миналото. От настоящето, от бъдещето, от останалите завинаги неосъществени планове…“ На 11.12.2021 г. се навършиха 15 години от смъртта на диригента Димитър Григоров. Време, което понякога замъглява спомените и взаимоотношенията. Време, което ги прави по-реални, по-чисти и искрени, по-човешки. В ежедневието си музикантите, работили с Митко са постоянно свързани с него. Певците не се замислят непременно, но диригентът продължава да осмисля присъствието им в Църква, на концерт или турне. Свързват ги онези невидими нишки, които понякога решават да визуализират посредством спомени и конкретни напътствия. В други ситуации невидимите нишки ги превеждат през творческия процес естествено. Това е съкровено тайнство, което Димитър Григоров дирижира и внушава боравейки умело с тези нишки, като невидим кукловод. Всички се отдават на своите вътрешни светоусещания и създават музика със собствен почерк и стил. Видимата и невидимата сугестия!
В навечерието на всяка годишнина от кончината на диригента певци, колеги, близки и съмишленици отварят сърцата и спомените си за това как Митко Григоров е влязъл в техния вътрешен мир и какви следи е оставил в професионален и личен план.
„ …Аз мисля, че за да бъдеш творец трябва едновременно и много да си страдал, и силно да си обичал…“, казва Митко Григоров. Дали и колко е страдал диригентът не е възможно да знаем. Но той изключително силно обича музиката и животът чрез и за нея. Неговият огромен творчески ентусиазъм граничещ с безкраен работохолизъм неминуемо е бил свързан с много трудности и тревоги, но на финала те някак винаги изглеждат оправдани. На репетиция, на концерт или запис, на лекции или на живо в предаванията по радиото.
„Всяка душа има свои собствени страсти – и възвишени, и низки. И всяка душа, вървейки по пътеката на своя земен път, изпитва и любов, и радост, но и гордост, ненавист, завист и, уви още много други. Когато тя обаче, се е предала изцяло на Бог, тогава той, щедрия, й изпраща истинско покаяние, за да я очисти от сквернотата на ежедневното, учейки я да не го следва, като същевременно й дава сила в борбата с изкушението.” [1] С тези думи младият диригент започва своята лекция, посветена на Възкресение Христово и дните на покаяние и смирение. Тези думи са дълбоко инкрустирани в съзнанието на Димитър Григоров и той се осланя на тях, когато участва в светото богослужение заедно със своя състав „Св. Седмочисленици“. За него това е мисия и той успява да я предаде и внуши и на останалите изпълнители.
В своите разкази певците от „Св. Седмочисленици“ споделят, че репетициите с Димитър Григоров никога не са били еднообразни. Работата с него винаги ги е държала в творческо напрежение. За повечето изпълнители най-притегателна е била силата на постигнатия звук – интонационно чист, перфектно изработен. Митко не е от онези диригенти, които навлизат във вокални детайли и подробности. Той не показва как нещо трябва да бъде изпято. Но, разказва. Разказва много и най-различни истории. Някои комични, други съвсем сериозни. Репетициите с него са като едни своеобразни кратки лекции, които приканват певците му да се настанят удобно в хоровата музика, да се почувстват у дома си, да я почустват със сърцето си и да я направят част от себе си. В продължение на 11 години (1995-2006) диригентът е преподавател в АМТИИ – Пловдив. Богатият му изследователски труд, ерудираността му и сладкодумието му намират реализация в лекциите му. Обучава стотици студенти в специалностите “дирижиране”, “курсов хор” и „църковна музика”. Задълбочената му работа върху богослужебната практика, както и върху тълкуването и разчитането на църковните ритуали и традиции достигат до широка и заинтересована аудитория на предаването “Музика сакра” по програма “Христо Ботев” на БНР, на което Димитър Григоров е автор и водещ от 1999 г., като предаванията му влизат в Златния фонд на радиото.
Младият диригент вярва, че е необходимо в живота си да се „усъвършенстваме като човеци“. Той приема това верою за своя мисия, която да реализира преди всичко чрез изкуството на своя състав „Св. Седмочисленици“. Открива и пази грижливо и с любов подкрепата, която едноименната църква и нейните свещенослужители му оказват. В тази своя мисия той има изключителен съмишленик в лицето на своя партньор Снежана Григорова. Музиката, която правят и която звучи в църква привлича хората години наред. Тя ги прави съпричастни участници в свещенодействието, обвързва ги с миналото и им дава поглед назад към времето, от което произхождат.
Музиката и класическото изкуство са свещенодействие, благодарение на тях и сугестопедичното занятие се превръща в духовен акт.
Димитър Григоров сам открива „своята“ музика. Стотици музикални произведения минават през ръцете, очите и ушите му. Той ги изследва с прецизността на хирург, с душата на богомолец и със сърцето на музикант. Дълбокият предварителен анализ на творбата може да бъде чут и почувстван в изпълненията и в църква, и в концертните зали. Диригентът превръща всяка композиция от западно-европейската полифония и източно-православните песнопения в своеобразен мост между минало и настояще. Чрез ръцете му и гласовете на певците връзката между Ренесанса и 21 век е по-плавна, по-смислена, по-необходима. Без да се замисля слушателят започва да изпитва нужда да бъде в единение със своето минало, а от там да може да се впише по-човешки в своето бъдеще.
Димитър Григоров търси хармония във всеки детайл. Първата и най-важна стъпка към нея се корени в постигането на хубава едновременна атака при запяване. За тази цел диригентът настоява всеки прецизно да следи неговия жест, за да могат всички певци да дишат едновременно. От техническа гледна точка това е условието за постигане на ансамбъл. За диригента думите „заедно“ и „едновременно“ са добили и още по- дълбок смисъл, който отива отвъд теоретичните аксиоми. Да се уеднакви ритъма на диханието, да се усети момента, в който един певец завършва фразата и е готов да встъпи в следващата в синхрон с изпълнителя до него. Димитър Григоров превръща едновременното дихание в своеобразен ритуал, отдавайки му почти сакрално значение. Чрез него той постига единението, което постоянно търси, което му е така важно и необходимо.
Митко Григоров държи на „общото“ и в по-широк план. Има отношение към общността, която е съградил на принципа на един прост хармоничен модел– взаимодействието на частите на цялото и на цялото към отделните части. Певците са частите от цялото, наречено Вокален ансамбъл „Св. Седмочисленици“. Цялото „Св. Седмочисленици“ от своя страна определя същността и индивидуалността на всеки един от певците, когато музицират в църква, на концерт или в ежедневието им. Изпълнителите чувстват и пазят своята принадлежност към състава, защото това отразява изконен стремеж у човека да бъде част от общност и да се отъждествява с тази общност волево. За Митко Григоров певците казват, че съставът е неговото семейство. Те самите от дистанцията на времето възприемат себе си като неговото семейство. Случва се изпълнители да излязат от хора, после пак да се завърнат. Като че ли има сила и енергия, които те обвързват с църквата, с музиката, с колегите, с нуждата да се почувстваш „заедно“. Привързан от невидими нишки.
—
[1] Григоров, Димитър. Miserere. БНР, Програма „Христо Ботев“, предаване „Музика сакра“, 21.01.2004 г.
За контакт с автора:
тел. 0898688955
email: evelinche@yahoo.com